Синузит (синуит, риносинузит) е възпаление на околоносните кухини (синуси).

Причинява се най-често от вируси и бактерии, но може да бъде предизвикан от алергии, травми, много рядко гъби.

Синузитът е инфекция на горните дихателни пътища, която най-често възниква като усложнение на остър ринит (хрема). В много от случаите остава неразпознат от пациенти и лекари и завършва с оздравяване. В малък процент хронифицира и рецидивира (възниква повторно).

Около горните дихателни пътища съществуват няколко костни кухини, които изпълняват главно резонаторна функция. Те са разположени около носа и имат анатомични връзки (отвори) с носната кухина, където се отделят (дренират) секретите от синусите:

• Максиларни синуси – разположени са в горната челюст, над горните зъби, под очите;
• Фронтални синуси – в основата на челото, над очите;
• Етмоидални синуси – по срединната линия зад основата на носа, между очите;
• Сфеноидални синуси – зад очите, в основата на черепа;

Нормално синусите са стерилни и от тях не могат да се изолират вируси и бактерии. Според анатомията на засегнатия синус или синуси се различават:

• максиларен синузит;
• фронтален синузит;
• етмоидален синузит;
• сфеноидален синузит;
• пансинузит- възпалени са всички околоносни синуси;

Кои са причинителите?

риновируси, грипни вируси тип А и Б, парагрипни вируси, респираторносинцитиални вируси (RSV), аденовируси, ентеровируси. Най-честите бактериални причинители са Streptococcus pneumoniae, Haemophilus influenzae, Moraxella catarrhalis.

Какви са симптомите?

Симптомите при синузит са хрема, запушен нос, главоболие, кихане, набъбване на носната лигавица, лицева болка, зачервено гърло, стичане на секрет назад в гърлото, висока температура, втрисане, общо неразположение, мускулни и ставни болки, оток около или под очите, сенки около очите. Секретът от носа може да бъде бистър и прозрачен, или гноен, а може и да липсва при отсъствие на ринит (хрема).

Обикновено в хода на една обичайна вирусна инфекция на горни дихателни пътища се появява влошаване на общото състояние и засилване на локалните оплаквания, както и поява на нови. Особено характерна е лицевата болка при максиларен синузит.

Преходът от ринит към риносинузит или синузит не винаги е ясен и разбираем, но поставянето на точна и навременна диагноза е важно за лечението. Оплакванията на пациента, внимателно анализирани от лекар са важна стъпка към диагнозата синузит.

Главоболие и тежест в областта на лицето и челната част на главата са най-характерните и чести оплаквания при синузит. Според характера и позициониране на главоболието е възможно насочване на клиничната мисъл към възпаление на определен синус или група синуси.

При максиларен синузит болката е предимно в областта на скулите, под очите, над горните зъби. Нерядко зъбна болка от горната редица зъби води пациента първо при стоматолог и последваща стоматологична рентгенова снимка показва истинския проблем – инфекция на максиларния синус.

Възпаление на етмоидалните синуси, разположени по срединната линия зад корена на носа предизвиква болка в междуочието, усещане за дълбока, вътречерепна тежест и челно главоболие.

Челното главоболие в областта над веждите и предногорната част на главата се среща при фронтален синузит.

Възпаление на сфеноидалните синуси се предполага при дълбоко пулсиращо главоболие зад очните ябълки. Поради дълбочината на сфеноидалните синуси, диагнозата сфеноидален синузит е много трудна и се потвърждава изключително с компютърна томография (скенер).

Навеждането напред или поклащането на главата засилва главоболието при синузит.

Мигрена е най-честата грешна диагноза при синузит. Запушен нос, със или без секрет, съпътстват почти винаги възпалението на синуси. Носният секрет може да бъде гноевиден при гноен синузит или бистър и воднист при алергичен синузит.

Набъбнала носна лигавица без секрет и затруднено носно дишане може да бъдат първите симптоми и причина за последващо развитие на синузит. Всички синуси имат дренажни отвори, които осигуряват изтичането на секрети от синусите към носната кухина и фарингса.

Големината на тези отвори е от порядъка на няколко милиметра. Инфекции или алергии запушват тези отвори и последва задръжка на секрети в синусните кухини. Задръжката на секрети и последващо инфектиране е причина за образуване на гной в кухините и начало на гноен синузит.

Ето защо лечението на запушения нос е важна профилактика на синузита.

Синузитна кашлица

Това е ларинго-трахеална кашлица, предизвикана от стичане на секрети назад от носа и синусите по гърлото към трахеята. Тя не е белодробен феномен. Случва се нощем в легнало положение и сутрин при раздвижване.

Особено характерна е в ранна детска възраст, когато децата не могат добре да преглъщат и “издухват” носните и синусни секрети. Лекарят обичайно вижда тези секрети при преглед на гърлото и устата. В случаи на кашлица преслушването на белия дроб от лекар е задължително.

По-редки симптоми са увеличени шийни лимфни възли, лош вкус и лош дъх в устата, нощно хъркане, нарушено обоняние.

Поради анатомична връзка между горните дихателни пътиша и ушите, при остър и хроничен синузит са възможни съпътстващи възпаления на Евстахиевата тръба и средното ухо (отит). Дори при липса на категорично възпаление на слуховия апарат, често при остър синузит се появява заглъхване и напрежение в ушите.

Диагностични методи, които се използват за поставяне на диагнозата синузит:

Риноскопия (оглед на носната кухина) – предна и задна риноскопия.

Рентгенография на оклоносни кухини.
Трябва да се подчертае, че при негнойно възпаление на околоносни кухини рентгенографията има малко диагностично значение и не винаги в началото на един остър синузит се налага рентгенография. С този метод се доказва наличие на колекция от течност, най-често гной в някой от синусите.

Компютърна томография (КТ, скенер) на околоносни кухини е високо информативен съвременен метод, който се използва все по-широко за диагностика на горните дихателни пътища и конкретно при възпаления на синусите.
На отделните скенове добре се вижда лигавичния релеф и евентуална задръжка на секрети (гной) в кухините. Високата цена не позволява рутинната употреба на този метод.

Ядрено-магнитен резонанс е по-информативен по отношение на костните структури на лицевия череп и синусните кухини, но по-трудно се визуализират лигавични и мекотъканни промени и затова при синузит отстъпва пред КТ като диагностичен метод.

Микробиологично изследване на носен секрет – по преценка на лекуващия лекар, без това да забавя лечението на острия синузит.

Поставяне на диагнозата е възможно без ретгенови методи в острите и неусложнени случаи. Лекуващия лекар преценява нуждата от допълнителен диагностичен метод.

Условно според продължителността на заболяването синузитите се делят на:

• Остър синузит – продължителност до 3 седмици
• Хроничен синузит – продължителност повече от 3 месеца
• Подостър синузит – продължителност между 3 седмици и 3 месецa

Хроничен синузит

Хроничен синузит е продължително заболяване с обостряне и ремисия, обичайно без температура и остри симптоми, но с относително постоянство на главоболие, тежест, запушен нос и необилна секреция от носа напред или назад към фарингса.

Възможна причина е неизлекуван остър синузит или други предразполагащи фактори като носни полипи, изкривяване на носната преграда или травма на носа, алергия, астма.

В детска възраст причина би могло да бъде чуждо тяло в носа, повтарящо се преохлаждане на горните дихателни пътища и главата при къпане след спорт, вечерно къпане преди сън или просто постоянен студ могат да бъдат причина за хронично възпаление на синусите. Като причина за хроничен максиларен синузит може да бъдат и първични зъбни заболявания на горна зъбна редица.

Усложнения: редки, но тежки.

• Вътремозъчни инфекции – менингит, енцефалит, мозъчен абсцес;
• Възпаления на окото и околоочните тъкани – целулит, периостит, флегмон на орбитата;

Лечение

Острият синузит добре се повлиява от топлина. Топли кърпи и нагряване подобряват кръвоснабдяването в областта на синусите и подпомагат дренирането на секретите и евентуално отпушване на синусните дренажни отвори.

Назалните деконгестанти – капки, спрейове и таблетки са достъпни в аптечната мрежа и широко се използват за отбъбване на носната лигавица и отпушване на носа.

Xylometazolin, Xylorhin, Olinth, Rhinolex, Muconasal plus, Vibrocil са препарати, които се намират в нашата аптечна мрежа и са достъпни. Трябва да се помни, че не бива да се използват повече от 5 до 7 дни, поради опасност от привикване към тях. Не бива да се използват при пациенти с високо артериално налягане.

При остър бактериален синузит основно лечение е антибиотичното. Антибиотиците се подбират според предполагаемата или доказана микробна флора.

Лечението с антибиотици е задължително по лекарско предписание поради опастност от развитие на резистентни щамове. При тежки случаи на остър гноен синузит се прибягва до инжекционно лечение.

Водните промивки със солена вода (0.9 % воден разтвор на NaCl) помагат за отпушването на носа и синусните отвори. Могат да се използват различни катетри или иригатори.

Наличието на гной в някой от синусите изисква компетентна преценка за нуждата от хирургично отстраняване или пункция на гнойта.

Кога да се пристъпи към пункция или хирургия на синусите е трудно решение и изисква компетентно и търпеливо лекарско наблюдение на болестния процес. Консултацията със специалист отоларинголог е препоръчителна.

Температуропонижаващи и обезболяващи лекарства се използват особено при остри състояния – парацетамол, ибупрофен, метамизол. Използват се секретовтечняващи средства с цел по-лесно отстраняване на синусните секрети.

При наличие на алергични причини за синузит често се използват противоалергични лекарства, но е добре да се помни, че те изсушават лигавиците и биха могли да сгъстят секретите в синусите.

Лечение на съпътстваща бронхиална астма винаги подобрява проходимостта и на горните дихателни пътища и би могло да е много полезно като част от общото лечение.

Разбира се, отстраняването на алергените е изключително важно при алергичен синузит. При наличие на изкривяване на носната преграда, носни полипи или друга механична причина за смутен дренаж на носа и синусите хирургичното лечение си остава най-ефективно.

Профилактика

Пазете се от простуда и инфекции на горни дихателни пътища. Не заспвайте и не излизайте с мокри коси, това е предпоставка за охлаждане на лигавицата на синусите и последващо бактериално инфектиране.

При вирусни и простудни заболявания се грижете за проходимостта на носа и навреме лекувайте хрема и ринит. Топли течности, витамини и покой лекуват най-добре остри вирусни инфекции и простуда. При съмнение за усложнения като отит, ангина или синузит потърсете консулт с лекар.

Вдишване на запрашен въздух и цигарен дим трябва да се избягва.

Синузит при деца

При раждането са оформени максиларните и етмоидалните синуси. Между втората и петата година се формират фронталните синуси и около седемата година са напълно оформени.

Главоболието не е толкова чест симптом при децата, както при възрастни. Може и да липсва. По-често остър синузит при деца се проявява с повишена температура, секрет от носа, запушен нос и кашлица.

Неизлекуван синузит може да бъде скрита причина за повтарящи се остри бронхити при деца поради лесно разпространение на инфекцията от горните към долните дихателни пътища. Лечението се провежда от опитен педиатър.