Нормалната телесна температура при деца измерена ректално е до 37,80С, а измерена аксиларно – до 37,00С. Най-близка до температурата на тялото е ректалната температура и това е най-точното място за измерване, особено при кърмачета и малки деца.
За целите на практиката е прието , че температурата измерена със стандартен живачен термометър, ректално, се колебае от 36,20С до 37,80С , а измерена под мишницата (аксиларно) се колебае от 36,00С до 37,00С.
Аксиларната температура е с 0,50С до 1,00С градус по–ниска от ректалната. Нормалната телесна температура се променя в рамките на денонощието, като най-ниска е от 3 до 5 часа рано сутрин, а най-висока около 17 – 18 часа привечер.
При децата от 2 до 6 години, тези колебания са в пределите на 0,90С. Този денонощен ритъм на температурата се нарича циркаден ритъм и отсъства при кърмачетата и децата до 2 годишна възраст.
Измервание на телесна температура при деца
Температурата може да бъде измерена в устата – орална температура (след 6-7 годишна възраст), във външния слухов проход – ушна (тимпанална) температура. Измерване на температурата в устата рядко се използва, тъй като има опасност от травми и не е съвсем хигиенично. Освен това при ускорено дишане е възможно да се измери фалшиво по-ниска температура.
За ушна температура се използват специални дигитални термометри, които са много бързи, но имат висока цена, а измерването не винаги е надежно. До към 2 годишна възраст най-надежден и лесен метод си остава измерването на ректална температура.
При аксиларно измерване на температурата до 3 месечна възраст може да се установят фалшиво по-ниски стойности, поради на спазъм на периферните кръвоносни съдове. След 3 годишна възраст аксиларното измерване на температура е препоръчително.
Избирането на начин за измерване на телесна температура трябва да се съобразява и с възрастта, и с предпочитанията на детето. Не бива да се настоява с рактално измерване, ако детето отказва.
При всички случаи измерването трябва да бъде нежно, внимателно, без насилие. Ректално термометърът се поставя на 0,5 см. навътре, което отговаря на контейнера с живак. С живачен термометър са необходими 3 – 4 минути за отчитане на температурата.
Има и такива деца, при които трудно може да бъде измерена температурата. При тях може да се използва тимпанално измерване , което макар и не съвсем точно, все пак ни ориентира за състоянието на детето.
Измерване на температурата във външния слухов проход не се препоръчва под 3 месечна възраст, поради това, че външния слухов проход е много тесен, а понякога и стените му са слепнали. Всичко това може да доведе до измерване на по-ниска температура от действителната.
Точността на това измерване корелира с увеличаване на възрастта. Електронните термометри са значително по-бързи, но имайте впредвид, че изтощени батерии могат да Ви подведат.
След измерване винаги съобщавайте на Вашия лекар къде сте измерили температурата – ректално, аксиларно, или другаде, и цифрите, които показва термометъра, без да коригирате. Лекарят ще прецени значимостта на измерената температура и ще коригира, ако е необходимо.
Регулация на телесната температура
Регулацията на телесната температура се осъществява от група нервни клетки разположени в хипоталамуса, наречени терморегулаторен център.
Те събират информация за температурата от цялото тяло, “анализират” я и при отклонение подават сигнали към системите за топлопродукция или топлоотдаване, за да се постигне желаната температура.
Хипоталамусът действа като своеобразен термостат с много прецизна настройка. При инфекции от различен характер в организма се образуват вещества, наречени пирогени, които пренастройват терморегулаторния център в хипоталамуса на по-високо ниво и започва повишаване на телесната температура.
Когато покачването на температурата става бързо, краиниците изстиват, появяват се студени тръпки и треперене на мускулите, учестява се сърдечната дейност. Произвежда се топлина.
След като се достигне новозададената по-висока температура, треперенето изчезва, кожата се зачервява и затопля, но остава суха. При преустановяване действието на пирогените, или под въздеиствието на лекарсва, се задействат механизми за понижаване на телесната температура и охлаждане.
Топлопродукцията спира и се увеличава топлоотделянето. Това се постига основно чрез разширяване на малките кръвоносни съдове на кожата , което улеснява обмяната на топлина между кръвта и околния въздух, и чрез потене. Учестява се дишането, чрез което също се отделя топлина.
При неблагоприятни условия на околната среда (прекомерно обличане и завиване, гореща и влажна атмосфера в помещението) тези механизми се нарушават и телесната температура остава по-дълго време висока и дори може да се покачи допълнително.
Важно е да се знае, че новородените и кърмачетата имат несъвършенна терморегулация поради незрялост на регулаторните системи. Затова когато кърмаче или малко дете има повишена температура, не бива да се претрупва с дрехи и завивки и температурата в стаята не бива да бъде повече от 220С.2