Херпес е вирусна инфекция, която засяга кожата и лигавиците и се проявява с разнообразни кожни обриви.

Причинява се от два подтипа вируси от семейството на херпес вирусите – Herpessimplex тип 1 (HSV 1) и Herpes simplex тип 2 (HSV 2).

Приема се, че първи тип причинява заболявания над талията (херпетичен стоматит, херпес по устните и лицето), а втори тип причинява заболявания под талията (най-вече в областта на половите органи).

Това разделяне е само условно и е възможно кръстосано разпространение между анатомичните области на двата подтипа херпес вируси.

Колко често се среща HSV генитална инфекция?

HSV гениталната инфекция е изключително разпространена инфекция. Изчислява се, че всеки пети до всеки десети възрастен човек в развитите общества е боледувал от тази инфекция. При някои пациенти протича незабележимо и за кратко време. Възможно е да остане скрита за преносителя.

Често рецидивира (повторно се появяват обриви и оплаквания), като трудно се лекува, трудно се предотвратяват повторните епизоди, и предизвиква както физическо страдание, така и психическа раздразнителност, ярост и отчаяние в случаите на често рецидивиране.

Гениталният херпес засяга основно областта на гениталиите при мъжа и жената. По-рядко се разпространява по седалищната област, около ануса, по бедрата и под колената. Проявява се с характерен мехурчест (везикулозен) обрив.

Самите мехурчета могат да бъдат заобиколени от зачервяване, а ако се спукат, се образуват малки ранички (язви). Мехурчетата са изпълнени с бистра течност. Понякога може да не се появят мехурчета, което прави разпознаването по-трудно.

Как се разпространява гениталният херпес?

Херпесната инфекция се разпространява чрез директен контакт с обриви по кожата или лигавците. Най-често това става при полов контакт – влагалищен, анален или орален секс. Възможно е и инфектиране при липса на типичния везикулизен обрив.

Някои носители на херпес симплекс инфекция може да усещат само парене, сърбеж или дискомфорт, които предхождат обрива без да са налице типичните мехурчета или язви в момента. На този етап заразяване също е възможно.

Дори се смята за възможно предаване на херпес симплекс инфекция от носители без никакви оплаквания и обриви. Някои от носителите дори не подозират за своето носителство и никога не са имали каквито и да са симптоми или оплаквания, характерни за HSV инфекция.

При жени обривите могат да бъдат дълбоко във влагалището и остават невидими и неизвестни за партньорите. Херпес около устата може да бъде пренесен в половата област на партньора и обратно. Това се случва най-често при орален секс. Обривите и оплакванията са едни и същи.

Заразяването от тоалетни чинии и мивки  не се приема като реален начин за разпространение на херпес вирусната инфекция. Но общо използване на индивидуални вещи като кърпи, четки за баня, четки за зъби и др. трябва да се избягва. Тесен, интимен контакт, си остава основен начин за заразяване с херпес вирусна инфекция.

Самозаразяване и пренасяне на инфекцията по други части на тялото

При допир, разчесване или разтриване с ръце херпес вирусната инфекция може да се пренесе към други части на тялото. Особено заразна е течността от мехурите, а наличието на рани или драскотини, и малки травми, улеснява пренасянето на инфекцията. Използването на едни и същи кърпи за различни части на тялото също е възможност за пренасяне на инфекцията в рамките на един организъм.

Как протича гениталният херпес?

Първоначалното заболяване се проявява с общи и местни симптоми. Инкубационнят период е от 2-3 дни до 15 дни след инфектиране.

При първоначално заболяване, когато организмът се среща за първи път с херпес вирусна инфекция, се проявяват редица общи симптоми, като общо неразположение, втрисане, повишаване на температурата, болки по мускули и стави, главоболие. Степента на тези общи оплаквания е различна и зависи от имунната система.

Ако преди инфектирането с генитален херпес (втори тип, HSV-2), е имало боледуване от първи тип херпес (HSV-1) – херпетичен стоматит или лабиален херпес (по устните и устата), обикновено първичната инфекция с генитален херпес протича с леки общи симптоми или изобщо без промяна в общото състояние. Локалните оплаквания и прояви са на мястото на контакта и инфектиране с вируса.

Първоначално се усеща изтръпване, парене, сърбеж, дискомфорт, а в последствие и болка, описвана най-често като пареща. След кратко време се появява типичният мехурчест обрив – малки мехурчета, изпълнени с бистра течност, разположени понякога върху зачервени петна и много често групирани. Понякога появата на червени петна предхожда образуването на мехурчета.

Спукването на мехурчетата води до образуване на плитки, неголеми язви, които зарастват за седмица до 15 дни. Възможни са няколко последователни вълни на поява на обривите. Около мястото на инфекцията регионалните лимфни възли се увеличават и стават болезнени.

При жени развитието на херпес вирусна инфекция във влагалището може да бъде придружена със смущения в уринирането – парене, болка при уриниране, затруднено уриниране. Възможна е поява на засилена влагалищна секреция.

Тези симптоми са неспецифични и изискват диагностично уточняване. Степента на всички тези оплаквания и симптоми е изключително индивидуална и може да варира от тежко състояние и нужда от лечение на легло до абсолютно безсимптомно и незабележимо първо инфектиране.

Усложнения на гениталния херпес:

• разпространение по кожата в съседство с първоинфектираното място;
• инфектиране на обривите с други микроби (вторична инфекция);
• екзема херпетикум;
• еритема мултиформе;
• задръжка на урината и невъзможност за уриниране;
• сакрален радикулоневрит;
• херпес вирусен менингит;
• херпес вирусна инфекция на новороденото;
• депресии поради страх от рецидив;
• панически страх от заразяване на близки и роднини;

Защо херпес вирусната инфекция се повтаря често?

Да, наистина, гениталната херпес вирусна инфеция рецидивира често и това е труден за решение проблем.

Обичайно, след една вирусна инфекция имунната система изгражда антитела, които предпазват от повторно боледуване. Но херпес вирусите притежават една неприятна и досадна способност.

След първоначална инфекция, вирусните частици се придвижват по нервите, излизащи от гръбначния мозък, достигат и се “заселват” в гръбначномозъчните ганглии, в съседство с гръбначния мозък. Остават там в латентно (спящо) състояние, “избягвайки” пълно унищожение от имунната система на човешкия организъм.

При определени условия се активират и предизвикват отново симптоми на херпесна инфекция. Реактивирането на гениталния херпес по правило протича по-леко, с леки или липсващи общи симптоми, по-леки и оскъдни обриви и за по-кратко време. Рецидивите при един и същ пациент протичат сходно и се разпознават още в началото.

По-долу се описват факторите, които водят до чести рецидиви на гениталния херпес, но точната причина все още не е известна на науката:

• силен емоционален стрес (българският народ нарича лабиалния херпес “стреснушка”);
• механична травма в областта на обрива (бурен полов акт и пр.);
• менструация и полов контакт по време на менструация;
• излагане на силна пряка слънчева светлина;
• ексцесивна злоупотреба с алохол;
• гладуване и гладни диети;
• изтощителни заболявания;
• кортикостероидно лечение по друг повод;

Лечение на гениталния херпес

Всъщност лечението на гениталния херпес е лечение на първоначалната инфекция и рецидивите. За съжаление, отстраняване на вируса от нервните ганглии не е постигнато от науката засега. Използват се локални и общи лечебни методи и лекарства, които ще ускорят преминаването на локалните симптоми и ще облекчат субективните усещания. Съществуват различни схеми за лечение и различни антивирусни препарати, някои от които са доста скъпи. Не се лекувайте сами. Консултирайте се с Вашия лекар, който ще Ви предложи конкретно лечение и схема, след като професионално прецени всички обстоятелства.

За облекчаване на локалните оплаквания се използват солени бани. След всяка баня старателно подсушавайте засегнатото мято. Не забравяйте да използвате отделни кърпи и прибори, за да не пренесете инфекцията по други части на тялото.

Съвсем в началото поставяне на лед върху появяващия се обрив ще облекчи локалните симптоми, но не е доказано, че ледът ускорява оздравяването. Болката и неприятното парене и сърбеж се облекчават с обезболяващи лекарства през устата – парацетамол, метамизол, ибупрофен и др. Локалната хигиена на засегнатото място е задължителна. Носете памучно и свободно, нестягащо бельо.

Най-ефективни при лечението на първоначална херпес вирусна инфекция и повторни прояви на херпес са група противовирусни лекарства, които подтискат ензими, участващи в размножаването на вирусните частици. С помощта на тези лекарства се ускорява процеса на оздравяване и се скъсява периода на обриви и съпътстващи неприятни усещания. Няма все още лекарство, което може да отстрани вирусните частици на херпес симплекс от нервните ганглии.

Ацикловир (acyclovir, aciclovir) е първи и основен представител на антивирусните препарати. Той има активност срещу вирусите на херпес симплекс и варицела зостер. Използва се за лечение през устата и за локално лечение. Ранното започване на лечение още при първите симптоми е предимство. Локалното лечение е съпътстващо. Обичайната доза ацикловир е 5 пъти по 200 мг. дневно или 3 пъти по 400 мг. дневно 5 до 10 дни.

Валацикловир (valacyclovir, valaciclovir) е по-нов противовирусен медикамент, близък до ацикловир. В организма се превруща в ацикловир и действа като такъв. Приема се два пъти дневно, което го прави по-лесен за употреба, но е по-скъп от ацикловир.

Фамцикловир (famcyclovir, famciclovir) е нов медикамент от същата група, който се приема три пъти дневно.

Имуномодулатори и имуностимулатори се използват за повишаване на защитните сили на организма и за подпомагане на имунната система. Като част от цялото лечение може да се прилагат хомеопатични лекарства. Антибиотици се назначават само ако има данни за допълнителна бактериална инфекция. Самата херпес вирусна инфекция не се лекува с антибиотици.

Ваксина срещу херпес симплекс все още не е създадена. Известно е, че се работи по този въпрос в големи изследователски лаборатории, но решение на проблема предстои в бъдещето.

Накратко няколко факти и съвети за гениталния херпес:

• милиони са носители на херпес симплекс вируси (най-разпространената половопредавана болест);
• безсимптомни носители, неподозиращи за това могат да предават инфекцията;
• предаването на генитален херпес е най-вероятно от началото на първите симптоми (парене, сърбеж, дскомфорт) до окочателното изчезване на обрива и всички симптоми;
• използването на презерватив е строго препоръчително, но не гарантира 100 % предпазване от инфектиране;
• ако и двамата партньори са носители на херпес симплекс инфекция, това не означава непременно, че единият е предал инфекцията на другия;
• не може да се предвиди със сигурност бъдещо рецидивиране на гениталния херпес, но повторните епизоди обичайно са по-леки;
• добре е да избягвате орален секс по време когато има активиране на лабиален (I тип) херпес при един от двамата партньори;
• не се отказвайте от полов живот поради генитален херпес;
• може би е добре предварително да обсъдите проблемите относно гениталния херпес с партньора;
• не допускайте херпес вирусна  инфекция да ви доведе до тежък стрес, ярост или депресия. Тези състояния, освен че не помагат, може и да реактивират инфекцията;
• не се лекувайте сами, консултирайте се с лекар.