Ехографията е образнодиагностичен метод за откриване на болестни състояния и изучаване на нормални структури и процеси в човешкото тяло. Използват се звукови вълни в ултрачестотния спектър на звука от 3 до 20 мегахерца. Енергията, която тези вълни носят, е безвредна за човешките клетки и тъкани. Използват се още термините сонография и ултразвуково изследване.
Може да се каже, че ехографът през 21 век се превръща в това, което беше стетоскопът (лекарската слушалка) през 20 век – неотменима част от рутинния лекарски преглед. Напоследък тенденция е ехографските прегледи да се извършват не в отделенията по образна диагностика, а при леглото на болния или в кабинета на лекаря – POCUS (point of care ultrasound).
Разнообразни тъкани и органи в човешкото тяло могат да се изобразяват с ултразвук – мозък, сърце, бял дроб, коремни органи, шия и щитовидна жлеза, мускулоскелетна система, повърхностни структури, очи, кожа и подкожие. Съдовете и движението на кръвта в човешкото тяло се изобразяват с отделен ехографски метод, наречен Доплерсонграфия, който е основан на промяна в честотата на звуковите вълни при отразяване от движещи се частици. Едновременното изобразяване на чернобял образ (B-mode) и доплерово изследване на съдове (PW-mode) се нарича дуплекс сонография и носи комплексна информация за форма, структура и функция.
Ехокардиографията е усъвършенстван доплеров ехографски метод за изследване на сърцето, съобразен с високите скорости на кръвотока в сърдечните кухини.
3D и 4D ехографските образи са процесорно обработени изображения в триизмерното пространство и времето.