Ангина е остро възпаление на сливиците в гърлото. Това е донякъде непрофесионално определение, което се е наложило в обществото. Медицинският термин е ОСТЪР ТОНЗИЛИТ. При малки деца възпалението на сливиците обхваща и околните тъкани на фаринкса и затова се използва термина остър тонзилофарингит.

Тонзилите (сливици) всъщност представляват струпване на лимфна тъкан. Те са три добре оформени, но освен тях  има и допълнителни струпвания на лимфна тъкан в гърлото.

Двете се наричат небни тонзили (сливици) и са разположени странично двустранно пред мекото небце. Т.н. трета сливица е разположена по средата зад мекото небце, в горната част на фаринкса и се нарича фарингеална или носна сливица.

При рутинен преглед третата сливица обичайно не се вижда. Възпалението на третата сливица се нарича аденоидит.

Функцията на тонзилите (сливици) е да посрещат навлизащите през устата и носа различни бактерии и вируси и да спират разпространението им в организма. В самите сливици се осъществява срещата между белите кръвни клетки (стражарите на организма) и микробите.

Сливиците са много важна част от имунната система на организма. В детската възраст имунната система се изгражда, срещайки се с много нови микроорганизми и това е причината за високата честота на остра ангина при децата.

Най-голяма е заболеваемостта от ангина във възрастта от 3 до 7 години. След 7 годишна възраст сливиците постепенно атрофират.

Най-честата причина за заболяване в детската възраст е острият тонзилит (ангина) заедно или поотделно с острия ринофарингит (остра хрема).

Тонзилит означава възпаление на тонзилите. В повечето случаи възпалението е остро и протича за около седмица. Предизвиква се от бактерии и вируси. Бактериалните ангини се поддават на лечение с антибиотици. Повечето инфекции в горните дихателни пътища се причиняват от вируси и трудно се лекуват с антибиотици.

Пример за вирусна ангина е инфекцията с вируса на Epstein-Barr (EBV), който причинява болестта инфекциозна мононуклеоза. Коксаки вирусите причиняват специфична херпангина.

Симптоми при ангина:

• Гърлобол, дразнене, парене в гърлото
• Болка при преглъщане, затруднено хранене (при малки деца)
• Зачервено гърло, увеличени тонзили
• Разнообразни налепи по тонзилите
• Увеличени и болезнени шийни лимфни възли
• Повишена температура
• Дрезгав, променен глас
• Затруднения в дишането, особено при малки деца
• Главоболие
• Гадене и повръщане
• Коремна болка
• Възбудено или увредено общо състояние
• Болки в ушите
• Лош дъх от устата
• Неспецифични обриви

Съчетанието на описаните симптоми е различно и зависи от тежестта на заболяването. Гърлобол, висока температура, увеличени сливици и шийни лимфни възли са най-честите оплаквания. Според вида на болестната промяна на сливиците съществуват няколко вида остра ангина:

1. Катарална ангина

2. Фоликуларна ангина

3. Лакунарна ангина

4. Язвено-некротична ангинана

Усложнения:

Перитонзиларен абсцес.

Това е тежко гнойно усложнение на острия тонзилофарингит. Започва като едностранно подуване между небната сливица и мекото небце, изпълнено с гной, което влошава общото състояние. Появата му изисква инжекционно лечение и хирургична намеса, която се състои в малък разрез (инцизия) в основата на сливицата.

Извършва се от специалист по оториноларингология с локална анестезия. Ненавременното лечение на перитонзиларния абсцес може да бъде причина за драматични дихателни проблеми, особено при по-малки пациенти.

Среден отит е възможно усложнение в хода на протичане на една ангина, поради непосредствената анатомична близост на небната сливица и евстахиевата тръба. Затова прегледът на ушите е задължителен при поставена диагноза “ангина”.

Стрептококова ангина.

Около 30 % от острата ангина при деца се причинява от един микроб, наречен бета-хемолитичен стрептокок. Лечението на този микроб е задължително, тъй като се знае, че нелекуваната стрептококова ангина може да предизвика ревматична треска и да се усложни със засягане на сърцето, бъбреците и ставите.

Днес тези ревматични усложнения на стрептококовата ангина се срещат изключително рядко, защото лечението с пеницилин и производните му е високо ефективно при стрептококова инфекция.

Често повтаряща се ангина.

Някои деца боледуват по-често от ангини. Обикновенно това е от 3-4 до към 7-8 годишна възраст.

Трудно е да се определи точна причина за това, но се знае, че отношенията между микробите и детския организъм са сложни имунологични и инфекциозни реакции, които са твърде индивидуални. Ако социалните контакти (детски ясли и градини, и други) се подозират като причина за чести бактериални инфекции, трябва да се направи преоценка.

Честите инфекции в сливиците предизвикват промяна на лимфната тъкан в съединителна, което води до задържане на микроби в криптите (цепнатините) на небните тонзили и хронифициране на инфекцията. Развива се хронична ангина (хроничен тонзилит). Сливиците остават уголемени, неравни, видимо възпалени за дълъг период от време и не се възстановяват напълно от инфекцията.

Лечение

Вирусните ангини не се повлияват от антибиотично лечение. При тях имунната система сама преодолява инфекцията. Могат да се използват различни локални антисептици (смучещи се таблетки, гаргара). Може да се приложи с успех и хомеопатично лечение. Ние препоръчваме и чай от лайка като лек антисептик.

Бактериалните причинители на ангини се лекуват с антибиотици. По преценка на лекуващия лекар предварителното микробиологично изследване (антибиограма) е в помощ при определяне вида на антибиотика.

Понякога опитът на лекаря е достатъчен или няма време за изчакване на микробиологичните резултати. Стрептококовата ангина по правило изисква лечение с антибиотик от групата на пеницилина – пеницилин, амоксицилин, амоксицилин/клвулонат, цефалексин или антибиотик от групата на макролидите.

При подходящо лечение на стрептококовата ангина, 24 часа след началото на лечението децата не са заразни и могат да се върнат в колектива. Лечението на стрептококовия тонзилит продължава 7 до 10 дни, понякога и до 14 дни.

Въпреки ранното подобрение, трябва да завършите целия курс на лечение, предписан от Вашия лекар. Механичното отстраняване на налепите не се препоръчва, защото е възможно да улесни разпространение на микробите по кръвен път към други части на тялото.

Антипиретици (температуропонижаващи лекарства) се дават при температура над 38С. Обичайно антипиретиците (парацетамол, ибупрофен, аналгин) имат и обезболяващ ефект. Аспирин при деца под 16 годишна възраст не се дава.

Храната при болни от ангина деца трябва да е течно-кашава, като е важно приемането на достатъчно течности. Не насилвайте детето с храна, обичайно болния човек няма апетит, но предлагайте много течности – вода, чай, плодови сокове и нектари.

Тежките гнойни ангини могат да затруднят гълтането на храна, лекарства, и дори течности. В такива случаи се прилага инжекционно лечение и по преценка венозни вливания на водно-солеви и глюкозни разтвори.

Постъпване в болница рядко се налага, основно при подозрения за поява на дихателни проблеми. При честоболедуващи деца може да се приложат имуностимулиращи средства – перорални антибактериални ваксини (Респивакс, Рибомунил, Бронховаксом) и билкови препарати.

Оперативно лечение на сливиците (тонзилектомия) и аденотонзилектомия (отстраняване на трите сливици).

Оперативното отстраняване на сливиците се извършва от стотици години.

Добре изпълнена от опитен хирург-оториноларинголог, това е кратка и безопасна операция, която трае около 30 минути. Рисковете са минимални и приемливи при добре поставени показания за оперативно лечение. Постоперативните кръвоизливи са най-честото усложнение.

Днес, през 21 век, оперативното отстраняване на сливици в детската възраст задължително трябва да се извършва с обща анестезия. Операцията се извършва през устата. Възстановяването продължава около две седмици.

Решение за оперативно отстраняване на сливиците. Това е трудно и комплексно решение. Трябва да участват родителите, лекуващия лекар (семеен лекар или педиатър) и специалист по оториноларингология.

Има се предвид, че се отстранява част от имунната система на организма, която е важна по отношение на антиинфекциозната защита на дихателните пътища. Стриктно се преценява ползата и риска от оперативното отстраняване на сливиците.

Бронхиална астма и чести белодробни спазми и инфекции са противопоказание за отстраняване на сливиците.