Болестта Птичи грип се причинява от вируса на птичия грип, като един от най-болестотворните за човека е подтип H5N1. Засяга основно птиците – диви и домашни. Засяга хората в редки случаи. Заразата се пренася от заразени птици, които отделят вируса със секретите си – слюнка, изпражнения, носен секрет. Заболяването е високо контагиозно (заразно) сред птичите популации.

За човека основно опасни са заразените домашни патици, кокошки, гъски, както и дивите водоплаващи патици и гъски. Заразяването може да стане при директен контакт със заразени или болни птици, при контакт със екскрети от инфектирани птици, при контакт със замърсени от птиците предмети, повърхности и др. Замърсените ръце са основен преносител на вируса към човешкия организъм. Дихателният път на заразяване е също възможен, но е много по-малко вероятен – вдишване на заразен въздух, прах, аерозол. Вирусът на птичи грип загива при добра термична обработка на продуктите – месо и яйца. Приема се, че при консумация на добре обработени термично месо и яйца не е възможно заразяване на човек. Наблюденията върху здравни работници в Азия, които се грижат за болни от птичи грип показват, че предаването на вируса на птичи грип от човек на човек е трудно, но не невъзможно. Основен източник на зараза за хората са птиците.

Подтип H5N1 се приема за много опасен, тъй като е твърде променлив и предизвиква тежки заболявания у човека. Птиците, които преживеят инфекцията продължават да отделят вируса на птичи грип още около 10 дни в природата, което излага на огромен риск популацията от птици, дори на далечни разстояния от първоизточника. Счита се за много опасно едновременното разболяване от птичи и човешки грип, тъй като клиничната картина би могла да бъде много тежка. Затова СЗО препоръчва ваксинация с противогрипна ваксина срещу човешки грип за хора, изложени на риск от заразяване с птичи грип.

Болестта птичи грип при хора се проявявя главно с оплаквания от дихателната система. Развива се треска, болки в гърлото, болки по мускулите и ставите, възпаление на очите, кашлица, хрема, болки в гърдите. Като уложнение и причина за фатален изход се приема вирусната пневмония и т.н. остра дихателна недостатъчност.

1. Да се избягва контакт с живи птици, здрави или болни, питомни или диви.
2. Да се избягва контакт с места, където се отглеждат птици – птецеферми, курници, птичи пазари, автомобили които превозват птици.
3. Да не се пипат предмети, зацапани с птичи екскременти и секрети.
4. Да се избягва ловуването на диви птици, както и контакт с тях.
5. Да не се консумират сурови и полуготови продукти от птичи произход.
6. Нужна е добра термична обработка на птичето месо и яйца преди консумация.
7. Да се спазва добра лична хигиена – миене на ръцете и прочие.
8. При поява на грипоподобни симптми да се потърси лекарска консултация.
9. При контакт с болни хора да се използват лицеви маски.
10. Инкубационния период след заразяване от птици е около 7 дни.

Лечението с антивирусни препарати е по преценка на лекуващия лекар. Също така употребата на антибиотици в началото на заболяването е неефективна и не се препоръчва. Ваксина срещу вируса на птичия грип се подготвя и вероятно е събитие за близкото бъдеще, но засига не се използва. Профилактичното използване на антивирусни препарати не може да бъде масова практика и би могло да се обсъди с Вашия лекар при подозрение за евентуална инфекция или възможен контакт със заразени птици.