Съвсем в началото е добре да прецените има ли Вашето дете други признаци на заболяване. Ако липсата на апетит е единственото нещо, което притеснява родителите, в повечето случаи се налага успокояване на самите родители или на грижещите се за детето. Здравото дете се храни когато е гладно и пие когаго е жадно. Това са основни жизнени функции, които съхраняват живота. Много често родидителите преценяват, че детето не се храни добре, определят това като намален апетит и решават, че детето страда или е болно.

Добре е преценката за резултата от намаления апетит да се направи професионално според диаграмите за ръст и тегло за определен период от време. При такъв подход в преобладаващия брой случаи се доказва, че детето расте нормално и всъщност няма основания за тревоги. Так че, преди да се тревожите твърде много, си отговорете на няколко лесни въпроса:

 1. Моето дете расте ли нормално (това е отразено при обичайните посещения и измервания в детската консултация)?
 2. Моето дете изглежда ли болно? Ако намаленият апетит е съпроводен с други болестни признаци, като повръщане, диария, болки, температура, неспокойствие или видимо изоставане в растежа, то тогава е необходим лекарски преглед и поставяне на точна диагноза. Но, ако това е единствения проблем според Вас, опитайте с елементарните правила, които ще Ви препоръчам.
 3. Правилно ли се храни детето?
 4. Има ли недостиг на желязо? Това е по-труден въпрос, но обикновено железният недостиг може да намали апетита на Вашето дете. Количеството на хемоглобина е лабораторен показател, който е полезен при преценка на възможен железен недостиг и вероятно той е изследван при профилактичния преглед на детето.
 Ето и някои съвети, които ще подобрят апетита на Вашето дете и ще осигурят правилен хранителен режим:
 

• Не насилвайте детето с храна. Храненето е област, в която детето контролира ситуацията. Не отнемайте това право на Вашето дете.
• В интервалите между основните хранения не предлагайте засищащи храни като солети, бисквити и сладкиши.
• Съобразявайте се с предпочитанията на детето.
• Предлагайте малки порции, с които детето да може да се “пребори” и след това добавете “при поискване” допълнително. 
• Оставете детето само да се храни, особено след навършване на една година.
• Създайте приветлива и ведра атмосфера по време на хранене.
• Помнете, че възрастните хора често ненавиждат онзи вид храна, с който най-много са хранени насила в ранна детска възраст.