Хомеопатията е лечебен метод, който е създаден и развит на принципа на подобието между токсичното и лечебното действие на едно и също вещество. Практическите резултати от използването на много малки дози от иначе токсични вещества още преди векове са показали възможности да бъдат използвани същите вещества като лекарства. Или казано по друг начин, вещества, които предизвикват заболявания у здрави, лекуват подобни болести у болни. /Важна е дозата разбира се/. Хомеопатията е развита в края на ХVІІІ век и формулирана от Самуел Ханеман, който въвежда и името хомеопатия, използвайки гръцките термини homoios pathos (подобно страдание). През следващите два века този лечебен метод е развит и усъвършенствуван. И очевидно оцелял, въпреки немалкото критики и отрицания. Вековната практика и опит показват, че изборът на хомеопатично лекарство е твърде индивидуализиран и зависи както от заболяването, така и от целия организъм. Хомеопатичните лекарства стимулират естествените защитни сили и реактивност на организма , като за това се използват възможно най-малките дози лекарство.

Хомеопатичните лекарства са от растителен, животински и минерален произход. Производството им се е усъвършенствувало през годините и днес те са високотехнологични продукти. Изходното вещество се разрежда много пъти като съответното разреждане задължително се отразява върху опаковката. Допълнително се използва т.н. метод на динамизация. Хомеопатичните лекарства се произвеждат под формата на глобули, капки, таблетки /за под езика/ , мазила /за външна употреба/ и свещички /за ректална употреба/. Най-често лекарите-хомеопати използват около 800 до 1000 хомеопатични препарата.