Снимка на две малки деца, която е използвана на страницата 'Инфекциозна мононуклеоза', за да покаже симптоми, диагноза, усложнения и лечение на инфекциозна мононуклеоза.

Инфекциозна мононуклеоза е вирусно заболяване, което се причинява от т.н. вирус на Епщайн-Бар (Epstein-Barr virus, EBV), който е от групата на херпес вирусите. Предава се основно по въздушно-капков път, чрез кашляне, кихане, или при директен контакт със слюнка и секрети от устата (целувка например). Инкубационният период е от 20 до 40 дни. Обикновено боледуват деца над 3 годишна възраст, както и възрастни. Приема се, че остава траен имунитет след преболедуване от мононклеоза.

Гърлобол е основното оплакване при заболяване от мононуклеоза. Температурата се повишава до 38,5 – 39,00C. Появява се главоболие, мускулни болки, безапетитие и втрисане. Подчелюсните и шийните лимфни възли значително се увеличават и стават видими. Възможно е увеличаване и на други групи лимфни възли по тялото. Вашият лекар може да открие и увеличени черен дроб и/или слезка (хепатомегалия и спленомегалия), но не е задължително. Гърлото е леко до умерено зачервено, небните тонзили (сливици) са увеличени и в повечето случаи се покриват с белезникави или гноевидни налепи, наподобяващи гнойна ангина. Налепите при мононуклеоза са по-хлабаво закрепени към лигавицата, отколкото при гнойна ангина, но не бива да се свалят насилствено. Възможно е протичане на мононуклеоза и без налепи по гърлото. В малка част от случаите се появява неспецифичен обрив по тялото, който отшумява до седмица.

Лабораторни изследвания при съмнение за мононуклеоза са наложителни, защото увеличения брой на определен вид бели кръвни клетки, наречени моноцити, е много полезен показател за потвърждаване на диагнозата. Съществуват и серологични тестове за мононуклеоза, които подкрепят диагнозата, но не са абсолютно специфични (не гарантират 100 % точна диагноза).

Диагноза

Диагнозата мононуклеоза се поставя въз основа на прегледа и изследванията, като разграничаването от бактериална ангина изисква опит от лекуващия лекар. Съвсем в началото, преди да се увеличат шийните лимфни възли диагнозата е трудна.

Усложнения

Срещат се много рядко, но лекарят трябва да мисли за тях:

  • вторична бактериална инфекция в гърлото
  • пневмония
  • менингит и енцефалит
  • увреждане на черния дроб
  • увреждане на слезката
  • задух от увеличени сливици или лимфни възли (много рядко)
  • кръвоизливи
  • подтискане на образуването на кръвни клетки

Лечение

Няма специфично лечение, но прогнозата е добра. Мононуклеозата е вирусно заболяване и не се лекува с антибиотици. Ако в хода на заболяването се появят признаци на бактериална инфекция, тогава се назначава антибиотично лечение по преценка на лекуващия лекар.

Храненето е трудно, поради болката и съпътстващото безапетитие. Не насилвайте децата с храна, но предлагайте достатъчно течности, за да не се допуска обезводняване (дехидратация) на детския организъм. До температура 38,00С не препоръчваме даването на температуропонижаващи лекарства. Не бива да се прекалява с парацетамол, тъй като, при мононулеоза черният дроб допълнително е натоварен. Използва се и ибупрофен, както за понижаване на температурата, така и като обезболяващо лекарство. Не давайте аспирин на деца до 16 годишна възраст.

Поддържайте добра устна хигиена. Препоръчваме чай от лайка като лек антисептик. По-големите деца могат да използват смучещи таблетки за обезболяване и дезинфекция на устата. Инфекциозната мононуклеоза протича за около 4 седмици, понякога и до 6 седмици.